събота, 14 юли 2012 г.

РАЗДЯЛАТА - ЗАЩО СЕ СЛУЧИ

Прекратявaм членството си в ДСБ убедена,  че усилията ми да работя за партията, са обречени на неуспех. Трудно, но неизбежно за мен решение след Деветото национално събрание.

Основен мотив за раздялата ми с ДСБ  е попълването на Националното ръководство на партията с г-н Атанас Атанасов,  един от главните виновници за загубата на изборите през октомври 2012. Такава реабилитация не намирам за морална и не мога да приема. По  време на предизборната кампания и след изборите Софийската организация под негово ръководство бе доведена до противоборство и дълбока криза..
Хората около г-н Атанасов не приеха победата на г-н Прошко Прошков на вътрешните избори и работеха целенасочено срещу собствения си партиен кандидат. Започнала с много ентусиазъм и положителен заряд, кампанията тихо угасна, провалена и от членове на партията, които насочиха силите си не в изборната битка, а в словесна анонимна помия по медиите.Те никога не потърсиха вина и в себе си.

След загубата на тези избори реалностите бяха подменени:

1. Надигна вълна от реваншизъм и слагачество, издигане на хора, които нищо полезно не свършиха, напротив – допринесоха само вреди в името на личната си изгода. Г-н Атанасов даде подкрепата си на този разрушителен процес.
2. Напускането на знакови фигури от ДСБ и последвалите ги съмишленици беше предизвикано. Оказа се прогонване на вътрешнопартиен враг. Беше омаловажено, сведено до напускане на „никому неизвестни хора”,  без желание за сериозен анализ на причините за изборния резултат. Работещите всеотдайно бяха обвинени за лошия изборен резултат. Никой не призна, че си отидоха ценни и работещи хора.
3. Напусналите партията бяха обвинени и в кариеризъм. Всъщност, в ПС на ДСБ София кариеризмът остана с най-лошото си лице, прикрит зад притворството, битката за връщане на загубени позиции и интригантството на хора, които макар и малцинство  в партията, са изключително гръмогласни.
4. Изборът на г-н Иван Иванов за председател на ДСБ София, компетентен и уважаван политик, събуди надежда за положителна промяна. За съжаление се издигнаха и хора, които нямат влияние в собствените си местни организации, без допитване с ръководствата им, протежирани от  бившия Председател на Софийската организация. Зад лозунгите им и клетвите за вярност, зад партизанския речник от 40-те г. на миналия век, се крият амбиции за овладяване на перспективни позиции в партията, към които се домогват без скрупули. На тях не вярвам, не вярвам и в политическата им ориентация, Такива хора не мога да  следвам и подкрепям на следващи избори.

 Споделям и мотивите, изложени в декларацията на напусналите представители на районните ръководства на ДСБ в София от 25 април.

Пожелавам успех на по-голямата и стойностна част в ДСБ, на всички приятели,  на хората, с които работихме всеотдайно през годините, на тези, които ме подкрепиха като кандидат за общински съветник. На всички членове на ДСБ Средец, които не допуснаха охулването и прогонването ми и запазиха добрия тон в организацията ни.

С тях  днес се разделям с болка!

12. 07.2012                           Виолета Енчева - Заместник председател на ДСБ, р-н Средец