понеделник, 6 януари 2014 г.

За "поалитиката"

            Богоявление!  Семейството е почело покойния дядо Йордан. Близки именници нямаме! Тиха вечер вкъщи - вечеря, телевизия, преди лягане преглед на ФБ . И ето статус на мой познат. Харесвам го наистина и му се радвам. Станал и той блогър! Чета с интерес...и  започвам да се дразня. Преброих до 35 правописни грешки и спрях да броя. С моя тийн си направихме урок по граматика - най-вече за неуместните запетайки, за употребата на "и" и  "й", за съгласуването на глаголите със съществителните имена.
             Х..ммм! Какво изобщо съм се разписала посред нощ? Ами... омръзва да мълчиш - мълчание, може би с известно чувство на вина, носталгия или пък съпричастност. Мълчание - да не развалям крехкото съгласие.  Ама докога, колко и до къде човек да мълчи? Авторът на текста е с интереси в областта на "историята и поалитиката" пък и аз се вълнувам от минало и бъдеще. Разбира се, помислих си дали текстът  не е просто превод. Не знам. Но е подписан от моя познат. Та човек, като има интереси в областта на" поалитиката" е хубаво да се постарае, за да не се срамувам от гласа си утре. 

събота, 14 юли 2012 г.

РАЗДЯЛАТА - ЗАЩО СЕ СЛУЧИ

Прекратявaм членството си в ДСБ убедена,  че усилията ми да работя за партията, са обречени на неуспех. Трудно, но неизбежно за мен решение след Деветото национално събрание.

Основен мотив за раздялата ми с ДСБ  е попълването на Националното ръководство на партията с г-н Атанас Атанасов,  един от главните виновници за загубата на изборите през октомври 2012. Такава реабилитация не намирам за морална и не мога да приема. По  време на предизборната кампания и след изборите Софийската организация под негово ръководство бе доведена до противоборство и дълбока криза..
Хората около г-н Атанасов не приеха победата на г-н Прошко Прошков на вътрешните избори и работеха целенасочено срещу собствения си партиен кандидат. Започнала с много ентусиазъм и положителен заряд, кампанията тихо угасна, провалена и от членове на партията, които насочиха силите си не в изборната битка, а в словесна анонимна помия по медиите.Те никога не потърсиха вина и в себе си.

След загубата на тези избори реалностите бяха подменени:

1. Надигна вълна от реваншизъм и слагачество, издигане на хора, които нищо полезно не свършиха, напротив – допринесоха само вреди в името на личната си изгода. Г-н Атанасов даде подкрепата си на този разрушителен процес.
2. Напускането на знакови фигури от ДСБ и последвалите ги съмишленици беше предизвикано. Оказа се прогонване на вътрешнопартиен враг. Беше омаловажено, сведено до напускане на „никому неизвестни хора”,  без желание за сериозен анализ на причините за изборния резултат. Работещите всеотдайно бяха обвинени за лошия изборен резултат. Никой не призна, че си отидоха ценни и работещи хора.
3. Напусналите партията бяха обвинени и в кариеризъм. Всъщност, в ПС на ДСБ София кариеризмът остана с най-лошото си лице, прикрит зад притворството, битката за връщане на загубени позиции и интригантството на хора, които макар и малцинство  в партията, са изключително гръмогласни.
4. Изборът на г-н Иван Иванов за председател на ДСБ София, компетентен и уважаван политик, събуди надежда за положителна промяна. За съжаление се издигнаха и хора, които нямат влияние в собствените си местни организации, без допитване с ръководствата им, протежирани от  бившия Председател на Софийската организация. Зад лозунгите им и клетвите за вярност, зад партизанския речник от 40-те г. на миналия век, се крият амбиции за овладяване на перспективни позиции в партията, към които се домогват без скрупули. На тях не вярвам, не вярвам и в политическата им ориентация, Такива хора не мога да  следвам и подкрепям на следващи избори.

 Споделям и мотивите, изложени в декларацията на напусналите представители на районните ръководства на ДСБ в София от 25 април.

Пожелавам успех на по-голямата и стойностна част в ДСБ, на всички приятели,  на хората, с които работихме всеотдайно през годините, на тези, които ме подкрепиха като кандидат за общински съветник. На всички членове на ДСБ Средец, които не допуснаха охулването и прогонването ми и запазиха добрия тон в организацията ни.

С тях  днес се разделям с болка!

12. 07.2012                           Виолета Енчева - Заместник председател на ДСБ, р-н Средец


петък, 17 юни 2011 г.

ТОВА СЪМ АЗ

Здравейте съмишленици! Здравейте приятели! Здравейте и  вие, млади, усмихнати победители!

 Аз съм Виолета Енчева. Кандидат за общински съветник от ДСБ Средец. В ръководството на нашата организация.  53 годишна ентусиастка, все още луда глава, заразена от вярата на Кмета Прошко в успеха. Майка на две големи дъщери, 12 годишен син и баба на една внучка. Останалото го има в брошурата.

 Ако перефразирам  Васко Кръпката,  аз съм кучето от стария  квартал. Родена съм близо до Орлов мост и до сега живея тук. Сегашният ми дом е само на 200 м. от бащиния. София  за мен  е градът, бранен по време на бомбардировките от дядо ми полк. Величков, началник  щаб на ПВО. Любимото ми  място за срещи с приятели е пред кооперация „Царевец” на Орлов мост. Тя пък е строена по проект на дядото на мъжа ми, арх. Гечев, както и много други сгради строени в периода 1920-1946 година.

Няма да отделям място на идеите ми за развитието на града, тъй като те  в основни линии се покриват с  визията  на нашия Кмет.  Струва ми се, че е по-добре да ви се представя като човек , след като моля за подкрепата ви. Упорита съм и доста търпелива. Отговорна и почтена. Свършвам работата си до край. От друга страна никак не се подавам на манипулации, а интрижките просто не понасям.

Както всеки, освен приятели, имам и познати, на които със сигурност не съм особено симпатична. От което никак не се притеснявам, тъй като основната причина някои да не ме харесват е, че съм член на ДСБ. Убедена съм, че до изборите през октомври, благодарение на общите ни усилия  хората, които досега не ни харесват ще се гордеят, че ни познават.

 Ще се боря да върнем на съгражданите си поне част от разпродадената по времето на Софиянски столица.

Това съм аз  накратко.

Ако съм успяла да ви убедя скъпи съмишленици, че съм добрия кандидат, моля подкрепете ме в  неделя!

Няма да ви разочаровам!

петък, 3 юни 2011 г.

МАГАРИИ

Аз  съм си магаре. Проклето, инатливо шопско магаре . Тегля си каруцата и си знам пътя. И да ми тежи, не се оплаквам. Магарета разни, но аз съм от сой. В рода ми си траем, докато не ни настъпи някой. Ако ни ядосат, ритаме здраво. Магарешка работа! Макар да виждам присмех в очиге на уж чистокръвните, тегля  си колата. Като ме ядосат,  спирам и тръгвам в моята посока. Знам, че  товарът ми се удвоява , докато стигна до края.  Народ по пътищата всякъкъв. Хвърлят камък  и заминават. Все по тежко става. Ама като знам товара , как да спра!

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Битката за София


Въпреки  обществената  нагласа  за подкрепа на ГЕРБ през 2007г.  ДСБ успя да спечели кметските места в два от централните столични района Средец  и Лозенец. Днес,  след две години на ГЕРБ във властта, всеки мислещ  човек е наясно, че сладките приказки и популизмът, примесени с демонстрация на здравата ръка и безкрайни медийни изяви  са основната дейност на  управляващите.

Шансът за изборна победа на  кандидатите за президент и кмет от Синята коалиция, които ще бъдат издигнати от коалиционните партньори след вътрешните избори на 12 юни е реален и определено не се харесва на много политически играчи.   

Вероятно тази  е причината броени дни преди  вота, новосформираната формация „Общност на демократичните сили“ (ОДС),  да издигне Стефан Софиянски за свой кандидат за кмет на София . „Старите муцуни”, както бившият градоначалник  шеговито се изразява, настояват техните кандидати за президент, /какъвто още не са издигнали/, и за кмет на София да бъдат включени в първичния вот на „Синята коалиция”.
 Номерът е доста изтъркан. Десните избиратели не са забравили роенето на СДС-тата, постепенната загуба на доверие в силите на десницата , породени най-вече от  безумното боричкане и ритане по кокалчетата между техните избраници, уж съмишленици.”.

ОДС кандидатът, като енергичен човек не губи време и  влиза тутакси в тв диспут в сутрешния блок на BTV с кандидата на ДСБ инж. Прошков. За кой ли работи Софиянски? За десните или за ГЕРБ? Всъщност, позицията му е пределно ясна . Нали  самият той определя управляващата партия за дясна, захапвайки за пореден път опонента си в студиото на BTV. 

Високомерният, менторски, даже пренебрежителен тон на Софиянски не може да обърка столичани. С профанизми като „помогнете на този човек да не говори толкова много”„стига мрънка”, със загубата на добрия тон и стремежа си да отнеме думата на конкурента си, новият кандидат за столичния кметски пост показва, че няма намерение да води позитивна кампания  за възраждането на десницата. А под картината върви манипулативният надпис „Бивши съратници в битката за София” !. Какви съратници биха могли  да бъдат 36 годишният кмет на район Лозенец и кандидат на ДСБ за кмет на София, инж. Прошко Прошков  и  59 годишният, разпродал София бивш градоначалник Софиянски,  който оправдава грешките на управлението си с извинението, че такова било времето? Всъщност,  десните отдавна не припознават и него, и Вълка, и Валяка  и цялата корумипирана компания Новото поколение осъзнава  грешките на  „Старите муцуни” и не желае да има нищо общо с тях.

Неизменната  усмивка на бившия столичен кмет се е превърнала в гримаса , която отвращава. Софиянски не пропуска  ехидно да намеси и личността на  Иван Костов, въпреки че още в началото на предаването, заявява че няма лоши чувства към  председателя на ДСБ. Тъй като във фокуса на днешния ден са предварителните избори между кандидатите на Синята коалиция, нямах намерение да споменавам този факт. От друга страна, сам по себе си той е достатъчно доказателство за „добронамереността” на Софиянски и „желанието” му да работи със Синята коалиция по време на предизборната кампания.Работете, бе, стига сте ровили, той и Бойко ровеше,” призова накрая той. Е, защо да се рови наистина. Колко по-добре би било далаверите по време на неговото кметуване да останат в прашасалите папки и отново да гласуваме за Софиянски. Да ама не , както казва Петко Бочаров. 

Много ми се искаше да се въздържа от пиперливи думи. Но тази сутрин наистина се ядосах. Макар, че не си струва. Явно, този човек Софиянски ще създаде доста проблеми на „приятелите” си от Синята Коалиция. Нека да не му обръщаме внимание и да си свършим работата . Посланията на кмета Прошков са близки на столичани.  Той е изпълнен с енергия и ентусиазъм, говори разбираемо, не обещава невъзможни неща  Печели доверие, а вярата му в успеха е заразителна. Да си призная, заразих се и аз. Да му пожелаем успех на 12 юни!