понеделник, 6 януари 2014 г.

За "поалитиката"

            Богоявление!  Семейството е почело покойния дядо Йордан. Близки именници нямаме! Тиха вечер вкъщи - вечеря, телевизия, преди лягане преглед на ФБ . И ето статус на мой познат. Харесвам го наистина и му се радвам. Станал и той блогър! Чета с интерес...и  започвам да се дразня. Преброих до 35 правописни грешки и спрях да броя. С моя тийн си направихме урок по граматика - най-вече за неуместните запетайки, за употребата на "и" и  "й", за съгласуването на глаголите със съществителните имена.
             Х..ммм! Какво изобщо съм се разписала посред нощ? Ами... омръзва да мълчиш - мълчание, може би с известно чувство на вина, носталгия или пък съпричастност. Мълчание - да не развалям крехкото съгласие.  Ама докога, колко и до къде човек да мълчи? Авторът на текста е с интереси в областта на "историята и поалитиката" пък и аз се вълнувам от минало и бъдеще. Разбира се, помислих си дали текстът  не е просто превод. Не знам. Но е подписан от моя познат. Та човек, като има интереси в областта на" поалитиката" е хубаво да се постарае, за да не се срамувам от гласа си утре.